Казват, че рано или късно повечето хора ще бъдат заменени от роботи и алгоритми. Влиянието на технологиите във всички професионални сфери е повече от видимо. Журналистическата работа също – интернет се явява основният й канал за разпространение, всъщност изцяло отделен формат, както и най-бързата връзка с хората, а също и неизчерпаем източник на идеи и теми.
Не помня времето, когато фотографите режели снимки с ножица, за да правят първите страници на вестниците, а редакторите трескаво съкращавали заглавия до последния символ. Но виждам как днешните журналисти използват интернет, за да търсят коментари, информация и оценка за работата си.
Виртуална революция наистина
Бегло си спомням първото голямо събитие, което журналистите отразяваха с помощта на интернет. Ще ви го представя накратко. Годината е 2010-а, мястото е Тунис. Избухва Жасминовата революция. Масови протести срещу бедността и беззаконието обхващат цялата страна, а властите на Бен Али правят всичко, за да разпръснат недоволните със сълзотворен газ, арести и употреба на сила. Над страната пада информационно затъмнение, а цензурата в интернет не само блокира новинарски сайтове, но удря и потребителски акаунти в множество форуми и мрежи.
И тогава изгрява звездата на Twitter. За броени часове протестиращите организират нови демонстрации, а световните медии следят събитията в реално време, публикуват снимки и излъчват интервюта по Skype с представители на опозицията. През граници и часови зони, всичко се случва на живо в платформата, която днес е една от най-големите социални мрежи в света. Чуват се мнения, че светът ще се движи напред от интернет, диктатурите и цензурата ще падат, а свободните гласове ще се чуват и гледат на другия край на света.
Прекалено хубаво, за да е истина
Технологичните утописти, сред които в последствие се наредих и аз, вярват, че силата на истината и бързината на информационния обмен ще създаде нови мрежи, движения и обединения за каузи. И че те, с милионите си последователи, ще променят към по-добро своите градове, държави, континенти и цялата планетата.
В последствие се оказа, че в същата посока могат да действат и съпротивителни сили – конспиративни теории, например qAnon в Щатите, Обществото на плоската земя, борците срещу Кемтрейлс и джендъра в България, както и доста по-зловещи крайни идеологии. Те също ловят риба в бистра вода, разчитайки да станат толкова популярни, че да се превърнат в новото нормално. И тук идва новата роля на медиите не просто като посредник, а като фар за ориентация в океана от информация.
Журналисти на онлайн амбразурата
Интернет промени журналистиката, защото я направи двупосочна и директна. Всеки потребител може да споделя, оценява и създава новините, а медийният пазар стана много по-свободен, конкурентен и персонализиран. Ролята на журналистите вече не е да “ловят” новините и да ги предават максимално бързо, а да обработват информацията професионално и безпристрастно, разграничавайки измислици от факти, манипулации от истина, редактирани от реални снимки и прочее. Като професионалисти, те трябва да са убедителни разказвачи на истории, в които има контекст, провери факти и истинска стойност.
Както радиото не уби вестника, а телевизията не уби радиото, така интернет и социалните мрежи няма да “изместят” журналистите. Те им дават нови инструменти и ресурси, като публични регистри, онлайн предаване на събития, бази данни с документи и още, и още. В основата си целта на медиите остава същата, просто методите са повече.